Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс и проект на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н-1 от 2023 г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица.
Предлага се вещи лица ежегодно да се явяват на изпит, за да продължават да имат право да упражняват дейност, при която заплащането на часовата ставка е четири пъти по-ниско от пазарната часова ставка за заплащане на експертен труд. Кандидатите за вещи лица и сега, когато няма изискване за явяване на ежегоден изпит са малко, но се очаква изискването за явяване на изпити да увеличи техния брои.
Само за автоекспертите е предвидено ежегодно да доказват правната си квалификация.
Какво ще се случи с експертизите и съдебни решения, основани на тях, ако автоексперта не издържи поредния изпит?
В коя друга професия, специалистите – бакалаври и/или магистри периодично трябва да доказват, че заслужават дипломите си?
Само за автоекспертите се предлага да отпадне изискването за пет години стаж по специалността – едно от условията за вписване в списъците с вещи лица. Така автотехническите експертизи ще се изработват от хора без никакъв професионален и житейски опит, но те ще решават съдби.
Според регистъра на вещите лица, право да извършват автотехнически експертизи клас 5.2 имат около 300 лица. Ежегодно в България стават около 6 000 – 7 000 ПТП-та, при които се налага извършване на автотехнически експертизи. Това прави по около 20 експертизи на един автоексперт годишно. Кое налага стремежа към увеличаване броя на евтоекспертите за сметка на качеството?
Възможността разпита на вещото лице или вещите лица да се извърши чрез видеоконференция или телефонна конференция и сега съществува, но се използва изключително рядко в съдебната система.
От години искаме, вещите лица да имаме възможност да ползваме електронните варианти /сканирини/ на делата/производствата. Това ще облекчи нашата работа и съществено ще съкрати сроковете за изработване на експертизите.
Има аспекти от дейността на вещите лица, които се нуждаят от адекватна регулация. Един от тях е трудовите отношения между вещите лица и съдебната система. Какви са трудовите отношения между вещите лица и съдебната система сега – трудово-правни по Кодекса на труда, договорни по Закона за задълженията и договорите, някакви други или никакви? Вещите лица са длъжни да изработват експертизи, когато това им бъде възложено, но не винаги получават заплащане в пълен размер. При неприемане на експертиза от страните по делото и/или съда, независимо от причината, вещото лице не получава хонорар за изработена експертиза. В някои случаи депозита внасян от страна по делото не е достатъчен и трябва да се внесе допълнителна сума, допълнителна сума не винаги се внася и няма механизъм, по които тя да се изиска от страната по делото и да се заплати на вещото лице. В други случаи, след като експертизата е изработена и страните по делото са се запознали с нея, се иска, под различни претексти, вещото лице да бъде отстранено от делото и изработената експертиза да се отхвърли. В тези случаи изработването на експертизата не се заплаща или се заплаща съвсем малка сума. Забавянето на заплащането на изготвените експертизи може да достигне до 6-8-10 месеца.
Предлаганите промени в законите и наредбата не решават тези съществени проблеми.
Едновременно с това са предвидени ненужни и вредни изисквания създаващи предпоставки на недобросъвестен контрол над работата на вещите лица.
Законопроектът не е придружен от предварителна оценка на въздействието.
Надяваме се предложените промени да бъдат оттеглени.
Някои промени и допълнения в нормативната уредба биха дали незабавен резултат, а други ще дадат резултат в по-далечно бъдеще.
Предлагаме да бъде сформирана работна група с участието на организации на вещите лица, която да изработи адекватен проект за изменение на Наредба № Н-1 от 2023г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица и при нужда и промени в закони.
На разположение сме за участие в работни групи и дискусии по темата.